Изследване установи колко часа сън са нужни за идеална почивка -
Ново проучване откри, че към седем часа сън е оптималният вид за нощна отмора, а незадоволителният или несъразмерен сън водят до понижена централизация, нарушена дарба за запомняне и научаване на нови неща, за решение на проблеми и взимане на решения, оповестява Си Ен Ен.
Изследователи от Китай и Обединеното кралство проучиха данни от съвсем 500 000 възрастни между 38 и 73 години, част от Биобанка на Великобритания – дълготрайно, подкрепяно от държавното управление здравно изследване. Участниците бяха анкетирани за техните модели на сън, психологично здраве и благоденствие и взеха присъединяване в серия от когнитивни проби. Проучването разполага и с съвсем 40 000 скенирани изображения на мозък и генетични данни.
Проучването откри, че седем часа сън са свързани с по-добро психологично здраве. Хората изпитват повече признаци на тревога и меланхолия и по-лошо общо богатство, в случай че оповестяват, че спят повече или по-малко от откритото оптимално време.
„ Въпреки че не можем да кажем изрично, че прекомерно малко или прекалено много сън предизвиква когнитивни проблеми, нашият разбор наподобява поддържа тази концепция “, сподели Джианфън Фън, професор в китайския университет Фудан и създател на изследването, оповестено в научното списание Nature Aging. - " Но аргументите, заради които възрастните хора имат по-лош сън, наподобява са комплицирани, повлияни от комбинацията от нашия генетичен състав и структурата на нашия мозък ", прецизира той.
Други проучвания са открили, че възрастните хора, които имат обилни усложнения със заспиването и които постоянно се будят нощем, са изложени на висок риск от развиване на деменция или ранна гибел, заради каквато и да е причина, до момента в който сънят по-малко от шест часа на нощ е обвързван със сърдечносъдови болести.
Едно от обясненията за връзката между недоспиването и когнитивния спад може да е нарушаването на дълбокия сън, когато мозъкът възвръща тялото от изтощението денем и консолидира спомените. Системното недоспиване също така води до натрупването на амилоид, основен протеин, който може да докара до деменция.
Проучването демонстрира още, че е допустимо удължената дълготрайност на съня да произтича от фрагментиран сън.
Д-р Радж Дасгупта, представител на Американската академия по медицина на съня и помощник по клинична медицина в Медицинското учебно заведение Кек в Университета на Южна Калифорния, твърди, че по-дългата дълготрайност на съня е обвързвана с когнитивни проблеми, само че към момента не е изцяло ясно за какво.
„ Това е добра причина за бъдещи проучвания и търсене на лекуване “, сподели Дасгупта, който не е взел участие в проучването. - „ Сънят е от значително значение, когато остаряваме и имаме потребност от толкоз сън, колкото и по-младите хора, само че е все по-трудно да се реализира. "
Проучването има и някои недостатъци - то оценява единствено продължителността на съня на участниците, а не качеството му, например събуждането през нощта. Нещо повече, участниците сами оповестяват за количеството си сън, по тази причина липсва справедлив аршин. Въпреки това създателите оповестиха, че огромният брой участници, допуска постоянни изводи.
Изследването показва и зависимостта сред прекалено много и прекомерно малко сън и когнитивните проблеми, само че не доказва категорично причинно-следствената връзка между тях, предизвести Ръсел Фостър, професор в Оксфордския университет и шеф на Института по сън и циркадианна невронаука на сър Джулс Торн, който не е взел участие в проучването.
Той уточни, че при изследването не е взело поради здравословното положение на хората. По думите му приемането на междинната стойност от седем часа като идеално количество сън " пренебрегва обстоятелството, че има обилни самостоятелни вариации в продължителността на съня " и качеството му. По-малко или повече сън може да е изцяло здравословен за някои хора, сподели той.
„ Редовно ни споделят, че „ идеалният “ нощен сън за възрастните би трябвало да бъде седем часа без спиране. Това разбиране е неправилно по доста аргументи. Сънят е като размера на обувката - един размер не пасва на всички, по тази причина определението за “добър сън “ по този метод може да аргументи комплициране и безпокойствие у мнозина “, сподели Фостър, създател на книгата „ Времето на живота: Новата просвета за биологичния часовник и по какъв начин може да оптимизират вашия сън и здраве “.
„ Колко дълго спим, по кое време и какъв брой пъти се разсънваме през нощта има обилни вариации сред хората и с напредването на възрастта. Сънят е динамичен и всички имаме разнообразни модели на сън. Ключово е да преценим какви са самостоятелните ни потребности ", уточни проф. Фостър.
Изследователи от Китай и Обединеното кралство проучиха данни от съвсем 500 000 възрастни между 38 и 73 години, част от Биобанка на Великобритания – дълготрайно, подкрепяно от държавното управление здравно изследване. Участниците бяха анкетирани за техните модели на сън, психологично здраве и благоденствие и взеха присъединяване в серия от когнитивни проби. Проучването разполага и с съвсем 40 000 скенирани изображения на мозък и генетични данни.
Проучването откри, че седем часа сън са свързани с по-добро психологично здраве. Хората изпитват повече признаци на тревога и меланхолия и по-лошо общо богатство, в случай че оповестяват, че спят повече или по-малко от откритото оптимално време.
„ Въпреки че не можем да кажем изрично, че прекомерно малко или прекалено много сън предизвиква когнитивни проблеми, нашият разбор наподобява поддържа тази концепция “, сподели Джианфън Фън, професор в китайския университет Фудан и създател на изследването, оповестено в научното списание Nature Aging. - " Но аргументите, заради които възрастните хора имат по-лош сън, наподобява са комплицирани, повлияни от комбинацията от нашия генетичен състав и структурата на нашия мозък ", прецизира той.
Други проучвания са открили, че възрастните хора, които имат обилни усложнения със заспиването и които постоянно се будят нощем, са изложени на висок риск от развиване на деменция или ранна гибел, заради каквато и да е причина, до момента в който сънят по-малко от шест часа на нощ е обвързван със сърдечносъдови болести.
Едно от обясненията за връзката между недоспиването и когнитивния спад може да е нарушаването на дълбокия сън, когато мозъкът възвръща тялото от изтощението денем и консолидира спомените. Системното недоспиване също така води до натрупването на амилоид, основен протеин, който може да докара до деменция.
Проучването демонстрира още, че е допустимо удължената дълготрайност на съня да произтича от фрагментиран сън.
Д-р Радж Дасгупта, представител на Американската академия по медицина на съня и помощник по клинична медицина в Медицинското учебно заведение Кек в Университета на Южна Калифорния, твърди, че по-дългата дълготрайност на съня е обвързвана с когнитивни проблеми, само че към момента не е изцяло ясно за какво.
„ Това е добра причина за бъдещи проучвания и търсене на лекуване “, сподели Дасгупта, който не е взел участие в проучването. - „ Сънят е от значително значение, когато остаряваме и имаме потребност от толкоз сън, колкото и по-младите хора, само че е все по-трудно да се реализира. "
Проучването има и някои недостатъци - то оценява единствено продължителността на съня на участниците, а не качеството му, например събуждането през нощта. Нещо повече, участниците сами оповестяват за количеството си сън, по тази причина липсва справедлив аршин. Въпреки това създателите оповестиха, че огромният брой участници, допуска постоянни изводи.
Изследването показва и зависимостта сред прекалено много и прекомерно малко сън и когнитивните проблеми, само че не доказва категорично причинно-следствената връзка между тях, предизвести Ръсел Фостър, професор в Оксфордския университет и шеф на Института по сън и циркадианна невронаука на сър Джулс Торн, който не е взел участие в проучването.
Той уточни, че при изследването не е взело поради здравословното положение на хората. По думите му приемането на междинната стойност от седем часа като идеално количество сън " пренебрегва обстоятелството, че има обилни самостоятелни вариации в продължителността на съня " и качеството му. По-малко или повече сън може да е изцяло здравословен за някои хора, сподели той.
„ Редовно ни споделят, че „ идеалният “ нощен сън за възрастните би трябвало да бъде седем часа без спиране. Това разбиране е неправилно по доста аргументи. Сънят е като размера на обувката - един размер не пасва на всички, по тази причина определението за “добър сън “ по този метод може да аргументи комплициране и безпокойствие у мнозина “, сподели Фостър, създател на книгата „ Времето на живота: Новата просвета за биологичния часовник и по какъв начин може да оптимизират вашия сън и здраве “.
„ Колко дълго спим, по кое време и какъв брой пъти се разсънваме през нощта има обилни вариации сред хората и с напредването на възрастта. Сънят е динамичен и всички имаме разнообразни модели на сън. Ключово е да преценим какви са самостоятелните ни потребности ", уточни проф. Фостър.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ